Владислав Третяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владислав Александрович Третяк
хокеист, треньор и спортен функционер

Роден
25 април 1952 г. (71 г.)

РелигияПравославна църква
ПартияЕдинна Русия
КПСС
НаградиОрден „Ленин“ (1978)
Червено знаме на труда (СССР) (1984)
За заслуги към Отечеството II степен (2017)
Семейство

Уебсайт
Владислав Александрович Третяк в Общомедия

Владислав Александрович Третяк (на руски: Владисла́в Алекса́ндрович Третья́к) е виден руски и съветски хокеен деец – хокеист (вратар) на ЦСКА (Москва) и националния отбор на СССР, хокеен треньор на ЦСКА (Москва), „Чикаго Блекхоукс“ и националния отбор на Русия, хокеен функционер на ЦСКА (Москва), СССР, председател на Руската федерация и член на Съвета на Международната федерация по хокей на лед, спортен функционер на СССР и Русия.[1]

В периода от 1969 до 1984 година защитава вратата на ЦСКА, както и на националния отбор на СССР по хокей.

Започва да се занимава с хокей на 11-годишна възраст. Носи номер 20 на фланелката си. В шампионата на СССР изиграва 482 мача, а на световни и олимпийски първенства – 117. В турнирите за Купата на Канада – 11 мача. На 2 пъти Третяк е знаменосец на олимпийския тим на СССР на зимни олимпиади – през 1976 и 1984 г. От 2006 година е президент на Хокейната федерация на Русия.

Третяк е 13-кратен шампион на СССР, 10-кратен световен шампион, трикратен олимпийски шампион и веднъж носител на сребърно отличие (през 1980 година, когато златото печели младият, съставен почти само от студенти отбор на САЩ), 9-кратен европейски шампион, обявен за най-добрия руски хокеист на XX век, заслужил майстор на спорта.

Заедно с Ирина Роднина запалва олимпийския огън на церемонията по откриване на Двадесет и вторите олимпийски игри в Сочи 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]